Увеличаването на средствата за общинските културни институти, промени в модела за подкрепа на читалищата, ускоряване на процедурите за недвижимото културно наследство и справедлив режим за авторските права при безплатни събития бяха сред основните теми на среща на представители на Управителния и Контролния съвет на НСОРБ с министъра на културата Евтим Милошев и неговия екип.
В нея участваха членовете на УС на НСОРБ д-р Емил Кабаиванов – кмет на община Карлово, доц. д-р инж. Ивайло Симеонов – кмет на община Елин Пелин , Благомир Коцев – кмет на община Варна и инж. Константин Костов – кмет на община Николаево, членовете на КС Васко Стоилков – кмет на община Сливница, и проф. Христо Христов – кмет на община Шумен, изпълнителният директор на Сдружението Силвия Георгиева, нейният заместник – Теодора Дачева и експерти на НСОРБ.
Срещата продължи започнатия по-рано през август диалог между НСОРБ и Министерството на културата, когато на работен разговор със заместник-министър Зорница Грекова бяха очертани приоритетните за общините въпроси и беше договорено те да бъдат обсъдени в по-широк формат с ръководството на ведомството. Повече вижте:ТУК.
Министър Евтим Милошев определи сътрудничеството с общините като ключово за Министерството на културата и заяви готовност институционалният диалог да стане постоянен. По думите му културните пространства имат потенциала да обединяват хората въпреки политическите и обществените различия.
Представителите на Сдружението поставиха на първо място финансирането на общинските културни институти в рамките на бюджетната процедура за 2027 г.
НСОРБ предлага ресурсът за регионалните музеи и библиотеки да бъде увеличен с 21,7%, за да се компенсира натрупаното изоставане във възнагражденията и издръжката им. Допълващите стандарти за закрити площи следва да нараснат поне с прогнозната инфлация от 3,8%, а средствата за субсидираната численост на читалищата – с 11%.
От Министерството на културата посочиха, че ведомството вече защитава сходна рамка – увеличение с около 20% на основния стандарт за дейност на музеите и галериите. Двете страни изразиха готовност да координират предложенията си пред Министерството на финансите.
НСОРБ отново постави и въпроса за включването на 49-те изцяло общински музеи и галерии в системата на държавното финансиране, както и за създаването на стандарт за поддръжка на откритите площи в около 33 архитектурни резервата.
Обсъдено беше и частично държавно финансиране за общинските професионални фолклорни ансамбли, духови и класически оркестри и хорове. Представителите на Министерството и на общините се обединиха около необходимостта да бъде разработен работещ модел, съобразен с различния правен статут на тези състави и с регионалната им роля.
НСОРБ предложи цялостен преглед на модела за функциониране и финансиране на народните читалища. Беше посочено разминаването между данните на НСИ и регистъра на Министерството на културата – съответно 3319 и 3597 читалища.
Сред обсъдените възможности бяха актуализация и повторна регистрация на читалищата, по-ясни правила за тяхното създаване и механизми за контрол върху използването на предоставените им безвъзмездно общински имоти.
Кметовете настояха държавната подкрепа да бъде обвързана в по-голяма степен с реално извършваната дейност, броя на потребителите и приноса към местния културен живот. Активните читалища трябва да бъдат насърчавани, включително чрез по-добър достъп до програмите на Национален фонд „Култура“.
Според НСОРБ читалищната мрежа може да бъде по-активно включена и в образователни, извънкласни и превантивни дейности, както и в инициативи за повишаване на медийната и дигиталната грамотност. За целта е необходимо взаимодействие и с Министерството на образованието и науката.
Общините поискаха в бюджета за 2027 г. средствата за опазване на недвижимото културно наследство да бъдат увеличени с не по-малко от 25 млн. евро. Част от ресурса следва да бъде целево насочена към проектиране и изпълнение на консервационно-реставрационни дейности по общински обекти.
НСОРБ предложи още постоянен механизъм за финансиране на аварийни и неотложни дейности, ясни срокове за произнасяне по преписките и реална децентрализация на част от процедурите.
От Министерството признаха натрупаното административно изоставане и недостига на експерти. Екипът на ведомството заяви, че се работи за приключване на забавени производства, укрепване на капацитета на НИНКН и спазване на нормативните срокове. Потвърдена беше готовността за създаване на съвместна работна група с НСОРБ по проблемите на недвижимото културно наследство.
Обсъдена беше и необходимостта от дигитализация на регистрите и архивите, както и от пълно обследване на сградния фонд на културните институти. Министерството ще разчита на съдействие от общините при събирането на информация и определянето на приоритетните обекти.
НСОРБ отново постави въпроса за тарифите за авторски права при безплатни общински събития. Сдружението подчерта, че общините не оспорват задължението да плащат на правоносителите, но действащият модел е създаден предимно за търговски концерти и не отчита спецификата на безплатните прояви, финансирани с публични средства.
Представени бяха възможни опростени режими – годишна такса според населението на общината, пакет според броя и вида на събитията или плащане според действителния брой посетители. Обсъдена беше възможността за спешно сформиране на работна група, която да подготви по-справедлива методика.
Представителите на НСОРБ поискаха своевременно създаване на национален инициативен комитет за отбелязването през 2027 г. на 190 години от рождението на Васил Левски. Ранната подготовка е необходима, за да могат общините да планират своите програми и бюджети.
На срещата бяха поставени още бъдещето на Националния културен календар, състоянието на националните училища по изкуствата и необходимостта от дългосрочна национална стратегия за културата.
НСОРБ и Министерството на културата се договориха диалогът да продължи чрез тематични работни срещи, на които да бъдат разработени конкретни финансови, нормативни и организационни решения.
/ИИ/