Четири практически примера от Полша, Румъния и България показаха как интегрираното планиране може да се превърне в реални проекти с дългосрочен ефект за местните общности. В рамките на първото национално събитие за изграждане на капацитет по European Urban Initiative (EUI) участниците се запознаха с успешни практики, които по-късно бяха разгледани в детайли по време на тематичните учебни лаборатории.
Модераторът на панела Севдалина Войнова от Асоциацията за развитие на София подчерта, че представените казуси не са само примери за успешно реализирани проекти, а основа за практическия обмен между участниците. Целта е общините не просто да се запознаят с добри практики, а да извлекат идеи, които могат да бъдат адаптирани към местния контекст и използвани при подготовката на бъдещи интегрирани инвестиции.
Лодз: Градското възстановяване започва с хората
Първата добра практика беше представена от Александра М. Тшчинска, ръководител на отдел „Жилищни програми“ в Бюрото за ревитализация към градската администрация на Лодз, Полша.
Тя разказа как градът успява да превърне тежкото наследство от закриването на текстилната индустрия в двигател за обновяване на градската среда. След икономическите промени през 90-те години Лодз остава с огромен брой изоставени индустриални сгради, висока безработица и сериозни социални проблеми в историческия център.
В отговор общината разработва една от първите в Полша дългосрочни програми за ревитализация, основана на четири основни стълба – социално включване, подобряване на градската среда, икономическо възстановяване и обновяване на жилищния фонд. Особен акцент беше поставен върху социалната страна на процеса. Освен обновяването на сградите, общината създава специален екип от социални координатори, които придружават жителите през целия процес на временно преместване, ремонт и завръщане в обновените жилища.
Според Александра Тшчинска истинската ревитализация не се измерва единствено с обновени фасади, а с подобряването на живота на хората и възстановяването на местните общности.
Стара Загора: Индустриалното развитие и градската среда трябва да вървят заедно
Българският пример беше представен от Светослав Колев, заместник-кмет на община Стара Загора.
Той акцентира върху трансформацията на региона в условията на енергийния преход и необходимостта от създаване на нови възможности за заетост и икономическо развитие. Ключов инструмент в този процес е развитието на Индустриална зона „Загоре“, която вече привлича значителни инвестиции и създава нови работни места.
По думите му обаче привличането на качествени инвеститори не е възможно само чрез изграждането на индустриални терени. Необходимо е паралелно развитие на транспортната инфраструктура, образованието, здравеопазването, социалните услуги, културата и качеството на градската среда.
Именно този интегриран подход позволява Стара Загора да се утвърди като една от най-активните инвестиционни дестинации в страната. Общината вече подготвя третия етап от развитието на индустриалната зона, който ще бъде насочен към индустриите и професиите на бъдещето. Според Светослав Колев най-важният резултат от тази политика е доверието на инвеститорите и увереността им, че общината изпълнява последователно поетите ангажименти.
Габрово: Енергийните общности поставят хората в центъра на енергийния преход
Другият български пример беше представен от Тодор Попов, директор на дирекция „Административно, правно и информационно обслужване“ в Община Габрово.
Той представи опита на общината в изграждането на енергийни общности – модел, който съчетава енергийна независимост, гражданско участие и устойчиво местно развитие.
Според Попов именно кризите през последните години – високите цени на енергията, несигурността на пазарите и политическата нестабилност – са показали необходимостта общините сами да търсят решения, вместо да чакат национални политики и регулации.
Той подчерта, че енергийните общности обединяват гражданите, бизнеса и местната власт около обща кауза и едновременно допринасят за чиста енергия, намаляване на неравенствата, устойчиви градове и по-активно участие на хората в местното развитие.
По думите му най-важното е общините да не чакат „идеалния момент“, а да започнат промяната, дори когато все още не разполагат с всички отговори.
Букурещ: Училището като център на устойчивия квартал
Последният казус беше представен от Лучиан Верешчагин, ръководител проекти в Главна дирекция „Местно развитие, дигитализация и проекти с външно финансиране“ на район 6 на Букурещ.
Той представи проекта „Училища с ниски емисии“, отличен като европейска добра практика за устойчиво градско развитие.
Проектът комбинира няколко различни източника на финансиране – европейски средства, заем от Европейската инвестиционна банка и местен бюджет – за цялостно обновяване на училищни сгради, изграждане на нови почти нулевоенергийни корпуси, внедряване на фотоволтаични системи и модерни енергийни технологии.
Особеното в проекта е, че инвестициите не се ограничават само до сградите. Паралелно се провеждат обучения, кампании и практически инициативи за ученици, родители и учители, така че училището да се превърне в център за изграждане на култура на устойчиво потребление и енергийна ефективност.
Проектът е част от по-широката стратегия на район 6 за развитие на положителен енергиен квартал, като в бъдеще произведената от училището енергия ще може да се използва и от други обществени сгради чрез създаването на местна енергийна общност.
Представените казуси очертаха различни модели за устойчиво градско развитие, но с едно общо послание – успешните политики се основават на дългосрочно стратегическо планиране, интегрирани инвестиции, активно участие на гражданите и партньорство между публичния, частния и гражданския сектор.
/ИИ/