Различията около Паметника на Съветската армия останаха, но разговорът очерта обща посока – повече зеленина, повече живот и пространство, което различните общности могат да споделят заедно.
Как едно място може да помни, без непременно да изисква преклонение? И как историята може да остане видима, без да отнема възможността паркът да бъде жив и обитаван?
С тези въпроси завърши първата публична дискусия от проекта „Бъдеще за “Княжеска градина“, която се проведе на 24 септември в самата градина. Разговорът събра различни и на моменти остро противоположни позиции, но очерта и важни пресечни точки за бъдещето на едно от най-значимите обществени пространства в София.
Княжеска е много повече от историята на един монумент
Кметът на район „Средец“ Трайчо Трайков постави още в началото фокуса върху днешния живот на парка – хората, които разхождат кучетата си, спортуващите, групите, които танцуват танго и бачата, и различните общности, които всекидневно използват пространството.
В дискусията участваха проф. Даниела Колева, проф. Петър Цанев, доц. Ясен Кьосев, арх. Валери Гюров и Йордан Ефтимов, а модератор беше Владия Михайлова – куратор и културолог и част от екипа на проекта „Бъдеще за “Княжеска градина“.
Разговорът тръгна от различните исторически пластове на “Княжеска – ботаническата и зоологическата градина”, детското пространство, изграждането на Паметника на Съветската армия и множеството употреби и намеси в пространството през последните десетилетия.
Проф. Даниела Колева представи резултати от свое изследване със студенти, според което за много млади хора “Княжеска” е преди всичко място за срещи, спонтанни събирания и градски живот, а монументът невинаги е център на тяхното внимание.
Така се появи един от важните въпроси на вечерта: Кой определя значението на едно публично пространство – официално зададеният символ или хората, които го използват всеки ден?
От животните на Илия Петров до „В крак с времето“
Проф. Петър Цанев припомни рисунките на животни на Илия Петров, създадени в някогашната Софийска зоологическа градина. Те вече не присъстват физически в парка, но остават част от културната памет за мястото.
Йордан Ефтимов обърна внимание на необичайното съжителство на различни образи в историята на градината – тигъра, лъва и крокодила от някогашния зоопарк и монументалните фигури на Паметника на Съветската армия.
Така разговорът стигна и до възможността наследеното от Паметника да бъде контекстуализирано и да разказва историята си, без това непременно да означава възстановяването му в първоначалния вид.
Владия Михайлова постави и темата за авторството на монумента – дело на автори със значимо място в историята на българското изкуство, работили обаче в конкретната политическа и идеологическа ситуация на времето. Беше припомнено и писмото на Любомир Далчев от 1993 г., в което той се връща към условията и конюнктурния характер на поръчката за създаването на Паметника.
Към по-новата история на мястото принадлежат и графитите и художествените намеси върху монумента, включително „В крак с времето“ – примери за това как през последните десетилетия обществото многократно е променяло и преозначавало неговите послания.
Повече парк в “Княжеска градина”
Доц. Ясен Кьосев постави друг важен въпрос – Може ли в “Княжеска градина” да има повече зеленина?
Големият плочник около Паметника на Съветската армия акумулира значително количество топлина и допринася за ефекта на градския топлинен остров. Сред възможните бъдещи посоки бяха обсъдени повече растителност и засенчване, промяна в съотношението между твърди настилки и зеленина и създаване на по-комфортна среда за престой.
Кьосев постави и идеята различните исторически моменти от развитието на градината да бъдат разпознати и вписани в един общ пространствен план.
Арх. Валери Гюров подчерта необходимостта бъдещето на парка да бъде изработено чрез прозрачни и адекватни процедури и “Княжеска” да бъде разглеждана като цялостна територия – едновременно през пространството, различните му функции и хората, които го използват.
Различията останаха. Но се появи и обща територия.
Най-острата част от разговора очаквано беше свързана с Паметника на Съветската армия.
От публиката се чуха позиции както за окончателното му премахване, така и за възстановяването му като носител на историческа и лична памет. Между тях се появиха и предложения за критическото му преосмисляне и контекстуализиране по начин, различен от възстановяването в предишния му вид.
Част от участниците изразиха и опасение от възможността след демонтирането да останат празнота и липса на убедителна идея за пространството.
Дискусията беше отдушник за най-горещите страсти, но именно отвъд този спор се прояви една от важните пресечни точки на вечерта – “Княжеска градина” да се превърне от място за разделение, в място за срещи.
Сред значителна част от участниците и присъстващите се открои желанието бъдещето на “Княжеска градина” да не бъде определяно преди всичко от функцията ѝ на място за официална почит и преклонение. По-силно присъстваше представата за зелено, достъпно и отворено пространство за срещи, движение, почивка и различни форми на градски живот.
Трайчо Трайков завърши дискусията с наблюдението, че всеки разговор за Паметника на Съветската армия рязко поляризира и нажежава публичната среда. Именно това според него е аргумент да не се върви към механично възстановяване на Паметника в първоначалния му вид, а да се търсят други решения за мястото.
Разговорът продължава
Първата публична дискусия не трябваше да даде окончателен отговор как ще изглежда “Княжеска градина”. Тя е част от процеса по създаване на споделена концепция, която впоследствие ще бъде превърната в задание за международния архитектурен конкурс.
Затова и различията са част от процеса. Целта не е те да бъдат скрити, а да бъдат намерени онези принципи, около които София може да постигне достатъчно широко съгласие за бъдещето на това знаково място.
Първият разговор остави отворен може би най-важния въпрос: Как различните истории на “Княжеска” да останат видими и четими, а самата градина отново да бъде преди всичко място за живот?
Разговорът за бъдещето на “Княжеска градина” продължава на knyazheska.sofia.bg.