На 15 май 2026 г., в гр. София се проведе пролетното заседание на Постоянната комисия по публични комуникации към Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ) .
В дискусията участваха представители на българските общини, експерти в областта на комуникациите, науката и иновациите, както и представители на неправителствени организации и академичната общност. Бяха обсъдени нови подходи и добри практики за подобряване на комуникацията между местната власт и гражданите.
Началото на заседанието бе посветено на темата за активното участие на местните общности в решаването на обществени проблеми чрез стратегии за създаване на места (placemaking). Темата представи Бояна Стоилова от организацията „БГ Бъди активен“, която даде примери за успешно ангажиране на гражданите в преобразяването на публични пространства.
„Placemaking е процесът, чрез който дадено място — площад, парк, двор или улица — се превръща в пространство, което хората усещат като свое. А когато хората усещат, че нещо е тяхно, те го пазят, развиват и защитават“, подчерта Стоилова.
Като пример тя представи инициативата „Активен Пловдив“, свързана с кандидатурата на града за Европейска столица на спорта 2028. По думите ѝ, проектът е най-мащабното текущо партньорство с Община Пловдив и е насочен не към еднократно спортно събитие, а към устойчивото развитие на градската среда и спортната инфраструктура. „Идеята е да не се работи върху едно конкретно спортно събитие, а върху спортните площадки, общата инфраструктура и пространството като актив“, каза още тя.
Стоилова поясни, че титлата „Европейска столица на спорта“ се присъжда от международна организация в партньорство с Европейската комисия и ЮНЕСКО. Оценяването включва критерии като достъпност до спортна инфраструктура, социално включване, гражданско участие и политики за насърчаване на здравословния начин на живот.
„Това, което представихме на общината, беше по-скоро идеята да създадем „Активен Пловдив“, а кандидатурата да дойде като естествено продължение на процеса“, допълни тя. В рамките на функционалната градска зона на Пловдив развиват дейност 144 спортни клуба в 36 различни дисциплини, които използват общо 82 спортни обекта и допринасят за активния и здравословен начин на живот на над 535 000 жители.
Стоилова представи и проекта RELAUNCHTOWIN на Община Бургас, насочен към обновяване на зала „Младост“ и преобразяване на градската среда чрез активно участие на гражданите. Както и инициативата „Шишеяд в твоя град“, която чрез над 220 инсталации в десетки общини насърчава разделното събиране на пластмаса и устойчивото поведение. Тя обарна внимание и върху програмата „Stronger Than Menopause“, която подкрепя жени в (пери)менопауза чрез образование, спорт и изграждане на общност.
Участниците обсъдиха и новите възможности за сътрудничество между науката, иновациите и общините. Мария Василева като представител на Центъра за върхови постижения „Наследство БГ“, заедно с доц. Гергана Антова от Университета по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ) и инж. Веселин Горанов от София САТ Клуб, представиха своята дейност и услугите, които могат да подпомогнат общините в сферата на културното наследство, дигитализацията и иновациите.
Мария Василева представи Център за върхови постижения „Наследство БГ“ като най-големия хуманитарен проект в България, посветен на дигитализацията и виртуализацията на културното и научното наследство. По думите ѝ, още през първия програмен период са създадени 22 изследователски лаборатории, разположени в университети и научни институти в цялата страна. Проектът обединява 13 водещи партньорски организации, сред които университети, библиотеки и музеи, които работят съвместно за съхраняването на българската памет. Мария Василева подчертава, че инициативата е едно от най-мащабните научни начинания в областта на образованието и науката в България. Според нея „Наследство БГ“ не само съхранява културното наследство, но и го превръща в достъпно и полезно знание за обществото.
В рамките на Центъра за върхови постижения „Наследство БГ“ се разработват дигитални близнаци на архитектурни обекти и културни ценности чрез съвременни технологии за 3D моделиране и виртуализация.
Доц. д-р инж. Гергана Антова от Университета по архитектура, строителство и геодезия представи дейността на две специализирани лаборатории към Центъра – едната е насочена към документиране и дигитално моделиране на културното наследство чрез 3D заснемане и създаване на дигитални близнаци, а другата работи в областта на консервацията и реставрацията на антични и исторически материали с помощта на съвременна научно-изследователска апаратура.
Инж. Веселин Горанов от „София САТ Клуб“ представи възможностите, които сателитните технологии и многослойният анализ на данни предоставят на общините за по-добро управление на рискове като пожари, суша, наводнения и екологични проблеми. Той акцентира върху комбинирането на сателитни, наземни и публични данни с AI анализ за по-прецизна оценка и по-информирани решения. По време на презентацията бе представен модел за пилотни проекти с общини, включващ събиране, обработка и визуализация на данни в разбираем формат. От „София САТ Клуб“ дават възможост за партньорство за изграждане на местни станции за сателитно приемане и анализ, с цел създаване на устойчив местен капацитет.
В следващия панел беше разгледана възможността за участие на общините в Хартата на многообразието в България. Темата беше представена от Камелия Славейкова, член на Управителния съвет на Българския форум на бизнес лидерите и д-р Татяна Новосьолова, старши анализатор в Правната програма на Центъра за изследване на демокрацията. Те акцентираха върху значението на равнопоставеността, приобщаването и насърчаването на разнообразието в местните администрации и обществения живот.
Камелия Славейкова представи организации, свързани с бизнеса и гражданския сектор, които работят за насърчаване на социални инвестиции и активна обществена роля на компаниите. Славейкова подчертава дългогодишното партньорство с Центъра за изследване на демокрацията в рамките на Хартата на многообразието. Тя сподели информация и за европейската инициатива „Европейски столици на многообразието“, която се провежда ежегодно в Брюксел, като отбелязва, че към момента няма българско участие от общините. Основната цел е българските общини да бъдат насърчени да се включат, за да се повиши видимостта на добрите практики и да се засили международният обмен на опит.
Камелия Славейкова разясни и понятия като многообразие, равнопоставеност и приобщаване – ключови елементи на съвременните политики, които често се разбират неправилно в България. Подчертава, че многообразието не се свежда единствено до пол или сексуална ориентация, а обхваща много по-широк спектър от различия между хората. Целта е да се даде по-ясно и по-пълно разбиране за тези концепции и тяхното значение в обществото и организациите. Прилагането на политики за многообразие повишава репутацията и разпознаваемостта на общините като модерни и отворени институции. Това би довело до по-високо доверие от страна на гражданите и по-силни партньорства с бизнеса и инвеститорите. В резултат общините стават по-ефективни, по-устойчиви и ориентирани към превенция, а не към реактивно управление на проблеми.
Д-р Татяна Новосьолова подробно разказа за Конкура за „Столица на многообразието“, който тази година включва и „Месец на многообразието“ и е насочен към създаване на приобщаващ пазар на труда за всички. Инициативите са насочени към включването на младите хора и на хората над 55-годишна възраст. Целта е да се мотивират младите да участват активно в пазара на труда и в социалния живот, както и да изграждат гражданска позиция.
Конкурсът насърчава различните населени места в цяла Европа да създават по-добри условия за живот на хората в общините си – независимо дали са малки или големи, или става дума за квартали в големи градове. Основното послание е, че хората, които живеят на дадено място, трябва да имат по-добри условия за живот, да усещат равни възможности и да не се чувстват ощетени или неприети, а да могат да се развиват в своята среда.
Конкурсът за следващата година предстои и ще бъде обявен през есента, а кандидатстването е безплатно и сравнително лесно. По време на срещата, членовете на комисията обсъдиха и възможността, при наличие на желаещи общини да участват, да се организира онлайн събитие от страна на БФБЛ и ЦИД, което да подпомогне процеса на кандидатстване.
Информация за прадходното издание на престижния конкурс можете да видет тук: Участвайте в конкурса ,,Европейски столици на приобщаването и многообразието‘‘ за 2026 г.
Следобедната сесия на заседанието продължи с доц. д-р Яна Събева, преподавател и комуникационен експерт, която представи темата „Ефективни медийни стратегии в условия на криза“. В рамките на дискусията бяха разгледани основните етапи в управлението на кризисната комуникация – от предварителната оценка на риска и подготовката на кризисен план до действията в т.нар. „златен час“, когато бързата и ясна реакция е ключова за овладяване на ситуацията и ограничаване на дезинформацията. Специално внимание беше обърнато на необходимостта институциите да изграждат доверие чрез прозрачност, навременна информация и последователни послания, съобразени с различните аудитории и комуникационни канали. Представителите на ПР-екипите от общините, които взуха участие дадоха различни примери за трудности, с които се налага да се справят по време на работа в критичен момент, включително при наличие на противоречива информация, обществен натиск и бързо разпространение на слухове и фалшиви новини.
Последната тема в програмата беше изключително актуална – „Комуникацията на промяната: рециклиране и отпадъци. Примерът на община Гоце Делчев“, представена от Адрияна Михайлова от комуникационна агенция „Имп-Акт“. В рамките на презентацията бяха представени успешни практики за разработване на дългосрочни комуникационни стратегии, насочени към информиране и ангажиране на гражданите с темите за разделното събиране и устойчивото управление на отпадъците. Акцент беше поставен върху необходимостта общините да изграждат доверие и разбиране около предстоящите промени, свързани с новия модел за изчисляване на такса битови отпадъци по принципа „плащаш колкото изхвърляш“. Бяха представени подробно и конкретни примери от Община Гоце Делчев, включително информационни кампании, образователни инициативи за деца и младежи, дигитална комуникация и партньорства с местни организации и медии. Адрияна Михайлова сподели и резултати и нови идеи за работата по кампанията, през настоящата година, базирани на анализ на предходната и на оценки с фокус-групи.
Участниците се запознаха и с актуални покани за иновативни дейности на Европейската градска инициатива. Беше представена последната покана за този програмен период и възможност за градските общини да тестват иновативни решения на своя територия. Беше обърнато вниммание и на City-to-city exchange на EUI и положителните причини, заради които общините да се възползват от постоянната покана. Споделена беше и информация за Новото ръководство за кандидати за този гъвкав инструмент на Европейската градска инициатива, който може да се използва повече от веднъж. Секретарят на ПКПК Мария Яровая сподели и детайли за новото европейско проучване: „От какво се нуждаят градовете?“. Forward Looking Survey е ключов инструмент за разбиране на: предизвикателствата пред градоветеновите тенденцииприоритетите на местните власти и проучването се прави на всеки 2 години, онлайн в платформата Portico.
Интересните и полезни дискусии по време на заседанието на комисията на ПР-експертите от общините потвърдиха смисъла и мотивираха стремежа на екипа на НСОРБ да подпомага общините в прилагането на съвременни комуникационни подходи и в изграждането на по-активен диалог с гражданите.
/ЙБ/