Необходимостта от спешни действия за осигуряване на проводимостта на речните легла и ограничаване на риска от наводнения събра на работна среща в Министерския съвет представители на държавната и местната власт. Разговорът се проведе на 9 септември по инициатива на политическия кабинет на министър-председателя, след като извършени от регионалните инспекции по околната среда и водите и басейновите дирекции проверки идентифицираха стотици проблемни речни участъци в страната.
Основната цел на срещата беше да бъдат координирани действията на всички институции, които имат правомощия по почистването и поддържането на речните легла – общините, областните администрации, басейновите дирекции, структурите на Министерството на околната среда и водите и Министерството на земеделието и храните, „Напоителни системи“ ЕАД и собствениците на инфраструктурни съоръжения.
В срещата участваха заместник министър-председателят и министър на финансите Гълъб Донев, министърът на околната среда и водите Росица Карамфилова-Благова, министърът на земеделието и храните Пламен Абровски, министърът на вътрешните работи и председател на Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане към Министерския съвет Иван Демерджиев, областните управители и представители на ангажираните държавни институции и дружества. Модератор на събитието бе началникът на политическия кабинет на министър-председателя Николай Копринков.
НСОРБ беше представено от председателя на Управителния съвет и кмет на Велико Търново Даниел Панов, заместник-председателите на УС и кметове на Троян и Димитровград Донка Михайлова и Иво Димов и изпълнителния директор на Сдружението Силвия Георгиева.
Срещата беше открита от Николай Копринков, който подчерта, че непосредствената задача е да се постигне по-добра координация между институциите и да се предприемат бързи действия преди очакваните валежи. Наред с тях е необходимо да бъде намерено и трайно решение на проблемите, които от години затрудняват превенцията – разпокъсаните правомощия, липсата на достатъчно финансиране и сложните административни процедури.
Министърът на околната среда и водите Росица Карамфилова-Благова представи резултатите от направения анализ и предложи действията да бъдат разделени на спешни и дългосрочни. Предоставените на областните управители и НСОРБ списъци обхващат общо 314 речни участъка с нарушена проводимост, разпределени в три степени на приоритет. От тях 210 са определени като най-рискови за живота и здравето на населението.
В 168 от участъците с най-висок приоритет основният проблем е храстовидната и дървесната растителност. Според МОСВ именно при тях могат да започнат най-бързо действия, тъй като необходимите средства са сравнително ограничени, а в значителна част от случаите не се изискват тежки разрешителни процедури. По предварителната оценка на министерството почистването на тези участъци би струвало малко над 1 млн. евро.
По-сложен е режимът при участъците с натрупани наноси, отпадъци, диги, корекции и защитени зони. При тях са необходими допълнителни обследвания, проекти, разрешителни и координация между няколко компетентни органа.
Министър Карамфилова обяви, че МОСВ ще предостави подробни указания за приложимите процедури, както и контакти на експертите от министерството, които ще оказват съдействие при конкретните казуси. Тя потвърди, че ведомството работи и по дългосрочен модел, включително по законодателни промени и по възможността един орган да носи водеща отговорност за координацията на дейностите.
Карамфилова подчерта, че трябва да бъдат обследвани и малките реки и дерета, които не винаги попадат в определените райони със значителен потенциален риск от наводнения, но при интензивни валежи могат да създадат тежки последици. На басейновите дирекции вече е възложено да идентифицират тези участъци, след което информацията ще бъде предоставена и на Министерството на земеделието и храните за проверка на състоянието на горските територии, наличието на следи от пожари и изсичане и състоянието на дигите и защитните съоръжения.
Заместник министър-председателят и министър на финансите Гълъб Донев постави акцент върху необходимостта най-напред да бъде определена реалната стойност на дейностите по всеки от приоритетните участъци. Едва след това може да бъде направена преценка кои обекти могат да бъдат финансирани от съществуващите бюджети и за кои ще е необходима допълнителна държавна подкрепа.
Като възможни източници за общините той посочи собствените средства, преструктурирането на планирани капиталови разходи и, когато тези възможности са изчерпани, целево подпомагане от централния бюджет или финансиране чрез Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане. За областните администрации беше посочена възможността да подават мотивирани искания до Министерския съвет.
Донев подчерта, че средствата в държавния бюджет са ограничени и преди да се обсъждат допълнителни трансфери, трябва да стане ясно какво може да бъде направено с наличния ресурс. Той пое ангажимент да бъде проведен разговор с Агенцията по обществени поръчки за търсене на приложим методически подход към дейностите в най-рисковите участъци. Целта е да се установи дали за тях може да бъде приложен по-бърз ред, когато съществува непосредствена опасност за живота и здравето на хората.
Заместник министър-председателят подкрепи и необходимостта да бъдат уеднаквени указанията на МОСВ и Министерството на земеделието и храните относно премахването, транспортирането и използването на дървесината от речните легла.
Министърът на вътрешните работи Иван Демерджиев изрази позиция, че създаването на нова административна структура само по себе си няма да реши проблема. Според него трябва да се търси прагматичен модел, който позволява бързо почистване, без да разчита изцяло на значителен допълнителен ресурс от държавния бюджет.
Като възможно решение той посочи промени в законодателството, които да позволят при ясен контрол и предварително установени количества част от иззетите наноси, пясък и баласт да бъдат използвани за покриване на разходите по почистването. За да бъде приложен подобен подход, е необходимо да бъдат преодолени действащите ограничения и да се въведат надеждни механизми за контрол, които да не допускат нерегламентирано изземване на материали.
Министърът на земеделието и храните Пламен Абровски обърна внимание, че почистването трябва да се извършва внимателно, така че да не бъде нарушавана целостта на речните корита. Не всяка растителност създава пречка за проводимостта и преценката трябва да бъде направена от компетентните специалисти.
Той посочи, че есенният сезон създава по-добри условия за обследване и премахване на ниската растителност. За подходящите ръчни дейности могат да бъдат използвани и хора, наети по програми за субсидирана заетост, но при гарантирани безопасни условия и под ръководството на специалисти. Абровски информира, че „Напоителни системи“ ЕАД извършва поддържане на растителността в речните участъци и съоръженията, за които отговаря, с обща дължина около 3000 км.
Председателят на УС на НСОРБ и кмет на община Велико Търново Даниел Панов: Необходими са спешни мерки и устойчив механизъм за превенция
Председателят на УС на НСОРБ и кмет на Велико Търново Даниел Панов приветства провеждането на срещата и подчерта, че първите практически действия трябва да започнат незабавно. Като основна задача той посочи допълването на информацията за рисковите речни участъци, тъй като в представените материали липсват шест области и 167 общини, в които също има потенциално опасни зони.
Панов настоя да бъде определен начинът за финансиране на спешното почистване, особено на участъците с натрупана храстова и дървесна растителност. За трайното решаване на проблема той представи идеята на НСОРБ за разграничаване на средствата за възстановяване след бедствия от ресурса за превенция. Според него е необходимо създаването на централен координационен механизъм, към който да работят местни структури по поречията на големите реки като Янтра, Тунджа и Марица.
Председателят на УС на НСОРБ обърна внимание и на противоречивите указания, които местните власти получават от различни институции, включително от структури в рамките на едно и също министерство. Това забавя подготовката и възлагането на дейностите. Той постави и необходимостта от промени в Закона за обществените поръчки, които да позволят по-бърза реакция, когато състоянието на речните легла създава реален риск от бедствие.
Заместник-председателят на УС на НСОРБ и кмет на Троян Донка Михайлова: Три въпроса трябва да бъдат решени, за да има бързи действия
Донка Михайлова очерта три основни въпроса пред предложената „бърза писта“. Първият е какви дейности ще бъдат финансирани и по какъв механизъм. Тя отбеляза, че не може да се разчита почистването да се заплаща чрез реализацията на иззетите пясък и баласт, защото при действащото законодателство това не може да бъде приложено лесно.
Вторият въпрос е определянето на водеща институция за участъците, в които има различни видове материали и отговорността е разпределена между няколко органа. Според Михайлова във всяка област трябва ясно да се определи кой ще координира целия процес – областният управител, басейновата дирекция или съответната община.
Като трети основен проблем тя посочи процедурите по възлагане. Дори при липса на обжалване една обществена поръчка може да отнеме около четири месеца, а при обжалване срокът може да достигне и година. За общините това означава, че без специален и законосъобразен ред бързите действия на практика няма как да бъдат осъществени. Допълнително затруднение за Община Троян е, че през годината вече са възлагани подобни дейности и са достигнати праговете за директно възлагане.
Заместник-председателят на УС на НСОРБ Иво Димов: Без конкретен финансов ресурс общините трудно могат да започнат работа още тази есен
Иво Димов подчерта, че преди да се определят срокове за изпълнение, трябва да има яснота за конкретните участъци, необходимите дейности, тяхната стойност и осигуреното финансиране.
Той напомни, че общинските бюджети за 2026 г. вече са приети и средствата са разпределени. Затова не може да се очаква местните власти в края на годината да осигурят значителен непланиран ресурс. Пренасочването на собствени приходи или на капиталови разходи на практика би оставило цялата финансова тежест върху общините.
Димов посочи още, че хората, наети по програми за заетост, могат да помагат при по-леки дейности, но голяма част от рисковите участъци са силно обрасли, затлачени и недостъпни без специализирана тежка техника. Според него, ако държавата не осигури целево финансиране, реалистичният вариант е необходимите средства да бъдат предвидени при подготовката на следващите бюджети. За изпълнение още през тази есен обаче е необходим незабавен финансов механизъм.
Изпълнителният директор на НСОРБ Силвия Георгиева: Действащите указания затрудняват бързото и законосъобразно възлагане
Тя обърна внимание на методическо указание на Агенцията по обществени поръчки от 13 февруари 2024 г. В него превантивното почистване на речните корита е определено като предвидима дейност, а не като крайно неотложна. Това означава, че дейностите не могат да бъдат възлагани без провеждането на съответните процедури.
По думите ѝ, ако целта е още сега да започне бързо премахване на храстовата и дървесната растителност, указанието трябва да бъде прегледано и актуализирано. Тя подчерта, че това може да бъде направено и без законодателна промяна.
Силвия Георгиева постави и проблема с противоречивите указания на МОСВ и Министерството на земеделието относно изсичането, извозването и третирането на дървесината от речните легла. Различните тълкувания, включително по отношение на необходимите екологични процедури, създават несигурност за възложителите. Според нея тези противоречия трябва да бъдат изчистени и институциите да прилагат единен ред.
Областните управители представиха общите затруднения пред изпълнението на възложените им по Закона за водите дейности. Те подчертаха, че областните администрации не разполагат с целево финансиране, специализирана техника и достатъчен административен капацитет за организиране на необходимото почистване на речните легла.
Като основен проблем беше посочено разпокъсването на отговорностите между различни институции. В рамките на един речен участък могат да бъдат ангажирани областният управител, общината, „Напоителни системи“ ЕАД и собственикът на пътно или мостово съоръжение. Това налага изготвянето на отделни проекти и количествено-стойностни сметки, провеждането на различни процедури и осигуряването на средства от няколко бюджета. В резултат цялостното и едновременно почистване се затруднява, а частичната намеса може да увеличи риска за населените места по течението.
Областните управители предложиха дейностите по поддържане на речните легла да бъдат възложени на един субект, който разполага със специализирана техника, експертен капацитет и гарантиран бюджет. Като възможно краткосрочно решение беше посочено използването на капацитета на „Напоителни системи“ ЕАД до изграждането на постоянен институционален механизъм. Поставена беше и необходимостта от законодателни промени, които да осигурят единен и работещ подход към превантивните дейности.
Като непосредствена следваща стъпка областните управители трябва да представят до 15 септември остойностяване на дейностите за всеки от определените приоритетни обекти. Областите, чиито рискови участъци не са отразени в предоставената информация, ще изпратят наличните протоколи и данни до МОСВ, за да бъдат проверени и включени.
Министерството на околната среда и водите ще допълни информацията с ясно разграничение на компетентните органи и ще предостави подробни указания за приложимите процедури, както и контакти на експертите, които ще съдействат при конкретните казуси.
Предстои да бъдат обсъдени с Агенцията по обществени поръчки възможностите за приложим по-бърз ред при дейности в участъци, които създават непосредствен риск за населението. МОСВ и Министерството на земеделието и храните ще работят и за уеднаквяване на указанията относно премахването, транспортирането и използването на дървесината от речните легла.
След допълването на информацията и изясняването на отговорностите НСОРБ ще я предостави на общините и ще съдейства за координацията на последващите действия. Сдружението ще участва и в подготовката на необходимите законодателни промени за създаване на траен и работещ механизъм за превенция.