Представяне на проекта START на ежегодния форум на ENQA
По време на ежегодния форум на Европейската асоциация за осигуряване на качеството във висшето образование (ENQA), провел се между 17 и 19 април 2024 г. в град Хановер, Германия, във връзка с изпълнение на задачите по проекта START, в който НАОА е партньор, младши експерт Дяни Куруленко се включи в три последователни сесии в малки групи с разглеждане на темата „Инкорпориране на критерии за социално включване в Европейските стандарти и насоки за оценяване на качеството във висшето образование (ESG)”.
В началото на всяка от сесиите накратко беше представен проекта START и въведение в проблематиката на социалното включване на уязвими групи във висшето образование. На представянето присъстваше и Кристина Гитулика, вицепрезидент на ENQA и главен директор на ARACIS, румънската агенция за оценяване на качеството във висшето образование и партньор по START.
След представяне на целите и задачите на проекта, както и партньорите в него, бяха поставени на три дискусионни въпроса, отнасящи се до вижданията на представителите на европейските агенции за оценяване на качеството относно целевите групи, добрите практики във всяка от страните, както и необходима ли е актуализация на ESG по отношение на социалното включване. В трите дискусионни групи общо, освен представителите на България и Румъния, взеха участие представители на агенции от Турция, Нидерландия, Унгария, Полша, Грузия, Германия, Украйна, Испания, Обединеното кралство.
Участниците споделиха специфичните разбирания за термина „уязвима група” в националния контекст на своите държави, както и съществуващи добри практики и слаби страни във включването във висшето образование на споменатите групи. Практически всички участници обособиха студентите с увреждания, студентите бежанци и мигранти, както и студентите с нисък социално-икономически статут като уязвими групи.
В Турция прилагат широко обхватна методика при социалното включване на уязвими групи, като при прилагане на политики за включване не се използва конкретно дефиниране на тези групи. Това води до почти индивидуализиран подход към представителните на различни групи, който подход взема в предвид специфичните трудности, с които се сблъскват студентите. Една от добрите практики е адаптирането на провежданите изпити към нуждите на отделните студенти. Сред специфичните уязвими групи в Турция се разглеждат някои възрастови групи, както и семейните студенти със сключен брак.
Представителя на нидерландската агенция разшири кръга на уязвимите групи, като добави към тях студенти със специални образователни потребности (напр. студенти с аутизъм спектър), както и чуждестранни студенти (бежанци, мигранти и др.), които не владеят местния език/езика на обучение.
Полша задължава университетите да осигуряват достъп до университетите на студентите с увреждания. Представителя на полската агенция обаче повдигна друг проблем – съществуващата възможност за злоупотреби със системите за социално подпомагане и включване от страна на лица, които обективно не са социално уязвими.
Представителите на Унгария и Грузия насочиха вниманието към доклада на Работната група за социалното измерение към Болонската група за продължаване на работата, който е публикуван през 2024 г. (https://ehea.info/Immagini/BFUG_WG_Social_Dimension_2021-2024_FINAL_REPORT.pdf ). В Грузия в момента се обсъжда чернова на индикатори за социално включване във висшето образование на база на споменатия доклад.
Грузия също разглеждат малцинствата (не стана ясно кои точно малцинства) като уязвима група. Представителя на грузинската агенция повдигна специфична проблематика при студентите бежанци и мигранти, а именно липсата на бежански статус или трудността за получаването му, и съответно затруднен достъп до политиките за социално включване. Подобен проблем има и при студентите с увреждания – беше даден пример за процедура за институционална акредитация, при която университета не докладва нито един студент с увреждания, което само по себе си повдига въпроса възможно ли е изобщо такива студенти да бъдат в обучението. Като добра практика беше отбелязано вече провежданото обучение на експерти в експертни групи по тематиката на социалното включване.
В Германия се провеждат политики за социално включване на широк кръг групи. Към споменатите общи уязвими групи в Германия разглеждат също така представители на първо поколение студенти (произлизащи от семейства без висше образование). Представителя на една от немските агенции за качество във висшето образование сподели, че в Германия съществуват добри практики за социално включване на университетско ниво, но не и на национално/държавно ниво.
Към уязвимите групи в Украйна също така се добавят военни ветерани и техните деца, студенти подложени на насилствена или неизбежна релокация заради военните действия, както и студенти в де факто окупирани територии.
Испания също така разглежда специфични уязвими групи, именно жертви на тероризъм, както и студенти страдащи от афективни сексуални разстройства. Представителя на испанската агенция повдигна проблематиката на бюрократичното измерение на социалното включване, което от една страна спомага за конкретно идентифициране на индивидуални проблеми и нужди, но и до затрудняване на достъпа до социално подпомагане и включване. На въпроса за включване на критерии за социално включване в Европейски стандарти и насоки за оценяване на качеството във висшето образование, представителя на Испания изрази мнение, че разширяването на ESG в тази посока би довело до повече държави въвеждащи социалното измерение на висшето образование, като това мнение беше споделено от повечето участници в дискусията.
Към уязвимите групи във Обединеното кралство се включват и т.нар. „номадски” студенти, или студенти, които поради различни причини трябва често да сменят своето местожителство. В Турция, Испания, Обединеното кралство и други държави в университетите има специални офиси, в които студентите могат да споделят своите специфични нужди, и да поучат информация и насоки за наличните възможности за подпомагане и включване.